RawLab.bg

Любимата пролет е отново навън и прелива от свеж хлорофил, напъпили клонки, разпукващи своя прозирен, крехък и омаен цвят...🌞🌱🌸Величествената природа се възражда за нов живот под ласките на изобилната слънчевата светлина и влагата на дъждеца. А тревата е млада, мощна и пълна с жизнени сокове, окъпана в онзи мой любим Веронезе нюанс и идва да ни напомни, че цветът на здравето е зелен и чист, а грижата ни за него е това, което правим с нежност всеки ден- методично, последователно, усърдно, съзнателно- нашият неизбежен приоритет, който показва отношението ни към света, към начина ни на живот, уважение към тялото ни като към храм и дадения ни благослов Свише- да сме носители на Душа- частица от непреходността на Божественото. 🙏

Здравето ни е преди всичко лична отговорност и е в пряка релация със стремежите и знанията ни, приложени на практика, а единствената сигурна защита на организма ни е добре функциониращата жизнена сила, адекватния ни имунен отговор, построен върху простичките закони, според които е проектиран човешкия геном- ум, емоции, физическа обвивка.

Още Хипократ е твърдял, че здравето е динамично равновесие, постигнато чрез живот, базиран на природните закони и човек никога не боледува на части- всичко което става в отделния орган, засяга цялото...Статусът на здравето не се измерва с липсата на болест, а чрез съзидателността на начина ни на мислене и съдържателността на живота, който водим.

Бог ни завеща простичкия принцип на чистата клетка в Битие 1:29: „Ето, давам ви всяка семеносна трева, която е по цялата земя, и всяко дърво, което има плод със семе; те ще ви бъдат за храна.“

А Бог, претворен в човешка плът ни напомни „Яжте живата храна на Бога- плодовете на дърветата и семената на растенията…“

Истинското, дълбоко трансформиращо лечение е свързано с духовното ни израстване, а пътят към него е прилагането на мъдрост и съзнателност. Всеки ден, с търпение и вътрешна притихналост, с проникновение и разбиране, че нищо в нас не е отделено, а съществува единно в стремежа си към Божествения порядък и хармония.

Годините минават, а малките хлорофилни филизи все така актуално занимават цялото ми същество- пълноценна алкализираща вода, аминокиселини, минерали, витамини, ферменти и мощния сулфорафан. Пречистват и реизграждат кръвта, подпомагат продукцията на хемоглобин, пречистват интестиналния тракт, грижат се за черния дроб, неутрализират токсините, борят се с оксидативния стрес, детоксикират лимфната система, повишават ензимната активност, отвеждат тежките метали, благоприятстват клетъчното дишане, създават конструктивни навици, с които да поддържаме посоката, да укрепваме тухличките на личния си храм и светулката на вътрешната ни осветеност.🌱🌞

Подобрявайки собствената ни същност, ние лекуваме и другите, средата около нас и това не е нищо друго, освен изражение на духовния ни повик да растем и еволюираме.❤

В хода на светлите Рождествени празници, в които отдъхваме за малко от въртележката и шума на света, изместваме фокуса си върху духовната дълбочина и близостта ни с Господа. 😇❤

Мислим си с тиха благодарност за неизчерпаемата сила, която ни вдига сутрин по тъмно от леглото, за да вършим делата си, движи безкрайното ни търсене на смисъл- същата, която посажда в сърцето ни святост, става нашия мост към Истинното...Нашата светулка в мрака, която не само ни навигира в света на изкушенията и преходността, но и ни топли отвъд всяка човешка тленност и изменчивост...

Тези дни около Рождество винаги носят мисли на равносметка, анализ, прозрения и интуиции. Припомняме си с благодарност, че истинския параметър за лукзозен земен живот е да осъмваме системно с нула здравословни проблеми, лишени от хронификация, супресия и болка, следвайки призванието си чрез съзнателност и служене. И това е изключителна стойност, за която няма светски титли, фанфари и глитерен блясък.🙏🍀☺️

Като се абстрахираме от глъчката и неоновите/ LED лампички, които подписват тия дни, всъщност на Christmas и в дните около Рождество, ние празнуваме Christ- въплъщението на Бог в човешка плът- нашият стремеж да живеем така, че да бъдем достойни за Него- мисли, думи, действия в една тъничка, но устойчива времева линия.

Когато намерим своя дом в Неговото присъствие, ние се докосваме до дълбините на Бога.
Този, който никога не е предписвал никакви лекарства, но който повече от всеки друг е нашия Лечител. И същият, който никога не е притежавал дипломи и образователни титли, но в най-висша степен е наш Учител, превръщайки ни в Негови следовници.

Така всичко, което търсим, ни намира и придобиваме своята родственост с Духа. Не само по Коледа, а всеки ден. ❤🙏

Светли Рождествени дни за всички, във всяко кътче на земната реалност!😇❤

Есен, дървета, роса, слънчогледи, изобилен хлорофил, чисти природни звуци, съзерцание на плодовете на Творението и тишина...🌳🌱🌻

Когато външният шум е минимизиран, ние чуваме максимума от шепота на вътрешния повик. Когато ограничим външната цветнотия и информационна престимулация, лимитираме хаоса и крясъка на външната въртележка, проправяме път на реда, хармонията, притихналостта... На чистотата, на яснотата, на пътеката, която Свише имаме да извървим. Това е моментът, в който духовните закони започват да се проявяват в живота ни- катализатор на трансформация, израстване, излекуване...Тиха трансцеденталност, битуване в енергията на непреходното и вечното. Грижата ни става молитвена, ръката ни- възстановител на надежда, сърцето ни- скенер за човешките белези, практиката ни- под супервизията на Бога. 🙏

Мислех си тия дни, че точно това има предвид великия Ханеман, когато говори за „висшата цел на съществуването“, за мисията да следваме правия път, служенето, целта, която дава смисъл и солидни вътрешни устои доживот. Смисълът, който става нескончаем извор на енергия, вдъхновение, здраве, устойчивост и регенерация. Енергията, която ни държи неотлъчно на личния ни път- съзнателни и будни. Това дава фундамент под краката ни и ни кара да си спомним защо сме тук, въпреки всички трудности, обрати на съдбата, житейската горчивина...

Силата избуява от прегръщането на предизвикващото ни, там, където е трудно, но в душата ни щраква онзи категоричен клик- там имаме задача за вършене, нива за изораване, засяване на семена (бъдещи плодове) в благодатна почва...

В изпитанията се отварят врати към дълбочината и точно от там получаваме онзи безценен дар- да виждаме отвъд привидната същност на нещата, да чуваме по-далеч от преходността на светското, да копнеем за истинното, което поддържа чудото на живота и "възхитителния порядък" в нас. И около нас. Далеч от елементарността на всякакви бинарни схеми....❤

Импровизиран храм на хартиената книга, насред модерния свят, пълен с евтино консуматорство и бързи удоволствия ...📖
Така жив, ежедневно променящ аналоговия си интерфейс под ръцете на минувачите, ръчно ъпдейтван, мануално опресняващ паметта си след всеки нов, кротко приседнал четящ... Тихо екстатичен...Никому непречещ...
Алпинеум на шумолящите страници, изпод които прозира аромата на сол, целулозната влага на секвоите...Пресечна точка на въздух, вятър и вода...Досег, мирис, плътност в едно с невидимите отпечатъци на хиляди анонимни човешки пръсти...

Храмът на хартиената книга...Носталгично олдфешън, далеч от повея на всеки дигитален крясък, а уж досами ядрото на модерния град с всичката му налична информационно-радиоактивна мараня...В прозата на цифровото ежедневие и в поетичната строфа, заседнала в процепа на безвремието, насред малката уличка „Якоб Някой си“, вкостена в геометричната прогресия на накривените, керемидени фламандски къщурки...

Малък параклис на думите, татуирани с конвенционално печатарско мастило върху истински хартиени листи- преносител на знание, валидатор на мъдрост, автентично човешко, сетивно преживяване...Далеч от електронния тътен на който и да е пиксел, RGB дисплей, онлайн апликация, хъб, AI, Chat GPT, 4K, 5G и прочие шумни абревиатури...

Тотем на книгата, монумент на анти мейнстрийм грамотността...
Присядаш на малките ронливи стъпалца под стряхата, издухваш прахоляка под себе си, събираш колене, отгръщаш страниците, изключваш се от живота...Чувстваш се като истински натуралист в светинята на буквите, които те разхождат из лехите на времето, което е просто...спряло...Преглъщаш историята, която гали трансцедентално-когнитивната брадавица на жаждата ти за познание и дълбочина- личния ти тероар от вкусова перцепция. После изследваш с всеки мозъчен клъстер дедуктивния статус на аргументите, отбелязваш си важните моменти с флумастер, трансферираш хайлайта на всеки абзац в тертрадка драйв- твоят личен пейпър буук бележник...Усещаш как фасетите на усмивката ти проблясват, докато се свързваш с хартиения контент и просто се разтваряш в него като ефервесцентна таблетка...

Откриваш нов пласт от себе си- щастието е просто един напълно аналогов клик в мозъка ти...☺️
Микросистема на вътрешния покой в макрохауса на външния шум...

13 шеметни години редом до това мило същество, което не спира да ми напомня колко отвъдпределно силен може да бъде Духа, дори когато сърцето е крехко, трошливо, прозирно и уязвимо като силикатно стъкълце. ❤

Нека винаги е в съотвествие с повика на душата си, да гони мечтите си смело, упорито и дръзко, да е стихийна и неудържима, да страни от лесните пътища и примамно- фалшивия комфорт, да търси дълбочината и истинската стойност...И да е все така щедър и комфортен дом за прегръдките ми. 🌞

Годините минават, но за мен Матеа си остава винаги моето lieffie 🐥- цяла вселена любов. 🥰

На светлия празник на тревите, билките, хлорофила и природното лечителство, почитаме всички микро семенца, стръкчета, фиданки, изящни листенца, разпукнат цвят, венчелистчета, тичинки, коренища, ароматни молекули, вкупом с лечебната роса, в която се къпят по изгрев... В пълнохроматичната, изтъняващо-проблясваща фотонна светлина...А ветрецът разнася лековитата им, жизнеутвърждаваща енергия до всяко притихнало сърце, благославящо тишината, истинността и мъдростта на Творението.
Красиво като след дъжд, чисто като свещенодействие, лекокрило като тополово пухче, душевно насищащо...🍀❤🌞

„Всички ливади и пасища, всички планини и долини са...аптеки“ Парацелз

Природата ни подкрепя ежесезонно в намерението ни да избираме съзнателно и като първи (а не последен) избор естествената лечебност на растенията, техния резонанс, който отеква като магичен шепот в нашата човешка природа. Крехките клетъчни мембрани на тревите и цветята, които хранят, обновяват и лекуват не само плътта ни, но и нашите души- сензорната ни антенка, свързочника ни с Бога, нетленната частица, спечелила властта над времето и пространството. 🙏

Споделям редовете надолу в чест на една от най-любимите ми пречистващи билки- Копривата, Brandnetel (brand=огън), чудодейната Urtica Dioica/ Urtica Urens от семейство Уртикацее- лековита от глава до пети, от цвят до корен. Ботаническото „Уртика“ идва от латинската дума „изгарям“, а парещия ефект усещаме, когато влезем в контакт с растението, при който тя отделя главно мравчена киселина. Пресния сок от коприва е един от най-алкализиращите, а нейните листа използваме при ревматични оплаквания, инфекции на пикочните пътища, болести на простатата. Доказано през вековете противовъзпалително, аналгетично, диуретично действие.

За лечение използваме най-често младите стръкове, изсушени листа, тинктура, корени, хомеопатичното лекарство Urtica Urens. Копривата е източник на аминокиселини, флавоноиди, производни на кафеената киселина, минерали (желязо), фитостероли, лецитин, лигнани, дъбилни вещества, полизахариди. Знаем още от нашите баби, че пресния чай от коприва е безценно лекарство при желязодефицитна анемия и е „кръвотворен“, а обливането на косата с отвара от коприва е тонер за растеж, сила, блясък и виталност. Слаби и крехки нокти- копривата е пълна с цинк и силициев диоксид. Нечиста кожа- цяла палитра витамини от група Б. Износени хрущяли- безценни живи нутриенти в нейните фито клетки, които реминерализират и блокират ензима, който разгражда хрущяла. Остеоартрити, ревматични неволи, тежък мензис, оксидативен стрес, детоксикация и пречистване на кръвта и лимфната система.

Органичната тинктура от Уртика е до нас винаги, заредена с витамини А, С и облекчаващия крампите и мускулното напрежение минерал Магнезий. Семпла подкрепа за метаболизма, балансираща алкално-киселинното равновесие, отвеждаща токсините, подкрепяща бъбреците, даваща сила на кръвта.

В хомеопатичната практика използваме Уртика при ревматични оплаквания, подагра, изгаряния, нефрити, кожни обриви (уртикария), детска шарка и пр., след индивидуализация на симптомите, определяне на лекарството и релевантната потенция спрямо конкретиката. 💧

Плевел в живите плетове, край горите, в парка, дори по сметищата на шумните градове, тя е там, с нейните бодливи власинки...Копривата, чиито върхове се отварят при докосване, а ние отдръпваме смутено ръка. Нека си спомним за нея следващия път, изпреварвайки печалната мисъл да докоснем супресираща таблетка с бърз и „чудотворен“ ефект , вместо да се завърнем (системно, упорито и съзнателно) към дареното ни под път и над път от Божествената промисъл. Защото здравето се крепи на изборите ни- простичките, ежедневни, напоителни навици в унисон с природата и чистотата, с които се занимаваме тихичко, в сянката- без фабула и без аплодисменти. 🌞☺️

(С благодарност към скъпата ми дружка Гери @ Гергана Панчева❤, която рано-рано днес ми напомни за 24-06- Еньовден и бе тригер на този непланиран пост) 🙏

11-ти май- Ден на Майката и в чест на Майчинството, което далеч не е просто като буквар, но което придаде пълнота, вълнения, смисъл и надежда на живота ми, на каквито не съм се и надявала! 🌞❤🐣

"Мислим си, че трябва да се обясняваме с децата ни на думи какво трябва да правят и смятаме, че това е достатъчно. Но ако непрекъснато им повтаряме направи това или онова, всъщност ставаме ужасно досадни и те спират да ни слушат. В такива моменти често си казваме: "Животът е най-добрият учител". Истината е, че най-добрият учител е увеличителното стъкло, през което децата ни ни виждат, докато са малки. Какво ние правим и как го правим. Всеки ден.

Не се тревожете, че децата никога не ви слушат. Тревожете се, че те винаги ви гледат."
Робърт Фългъм

Една налудничава, крайно турбулентна мечта, която преди 6 години ми изглеждаше тотално несъстоятелна, на вчерашния 7-ми април (Световен ден на Здравето🍀), се претвори в реалност...😊 След години на системен труд и още повече последователност, а за упорството, гарнирано с неполиран инат...няма нужда да споменавам...🙃

Благодарна съм на всички ветрове на Севера, невидими побутващи сили, планетарни конфигурации и междупланетни течения, шантави интуиции, наивно-нереалистични мечтания, граничещи с тоталното безумие, които ме довяха като експат тук, на края на Европата... 🙃Насред тези живописни полдери, безкрайни поля с нацъфтели лалета, хиацинти, сакура, лебеди и...свобода...🌷И ме сбъднаха като Амстердамер- вече с кралски указ на официална церемония в централната Община на Амстел 1. Без токчета, прическа на букли, фенси рокля и глитер, но с октавиращи сърдечния ритъм гърди, пълни с усещане за автентичност, интегралност и...смисъл.😇

В този микс от безброй преплетени в едно култури, езици, вкусове и манталитетна плътност, усещането е не като да си гражданин на Нидерландия, а да си тук, никъде и навсякъде, част от всичкия колективен дух, но и напълно себедефиниран. Едновременно, събарян от див вятър, слънце и дъжд, но и въздиган от Силата, която ти дава адреналин, компас и посока- гражданин на света с отворени сетива и желание за виждане отвъд това, което привидно се вижда...на повърхността. 🙏

Амстердам, който пулсира като жив организъм- ярък, динамичен и енергичен, пълен с тотални контрасти и мега очарования, с измамен комфорт и потресаваща жилищна криза...Амстердам като терен, сътворен върху пясъчна суша, отвоювана от морето и плитчините на блатата- поле за изява на свободната воля, неприкосновеното право на личен избор с всичките му следствия, а респекта към последните две е отдавна затвърдено своеобразно нарицателно.

Сигурно неслучайно монументът на Спиноза е насами ъгъла, накацан от пеперуди, а в карвингования текст под обувките му четем: “Целта на държавата е свободата.“ 😊

Всеки път, когато поглеждам към тези снимки, си спомням защо великия д-р Ханеман, създател на Хомеопатията, е единствения лекар в света, удостоен с честта да има изграден монумент във Вашингтон, открит с благословията на тогавашния президент Уилям Маккинли в присъствието на хиляди пациенти и практикуващи хомеопатични терапевти от цял свят. ❤

В онова време, в което все още жаждата за индивидуализиран, холистичен подход не е била повсеместно супресирана от общия знаменател на алопатичната медицина, хомеопатичните болници са били факт, човекът е бил третиран като съвкупност от Дух, Душа и Тяло, а великолепната хармония, координираща всички процеси във „възхитителен порядък“ била наричана Жизнена сила, „надарен с разсъдък ум“, „инструмент за постигане на висшата цел на нашето съществуване“...В наши дни хомеопатичните официални болници са факт само в Индия, където Хомеопатията е развита наравно с Аюрведичната медицина и конвенционалната такава, a хомеопатичните колежи произвеждат (с подкрепата на локалното министерство на Хомеопатията), лекари (homeopathic physicians) по Хомеопатична медицина. Тези Ханеманови последователи продължават да практикуват Хомеопатия във вътреболнични условия, съгласно основния медицински закон на Хипократ, под който се подписват (и най-вече заклеват) всички лекуващи С или БЕЗ медицинска титла пред името. Този закон гласи: „На първо място не вреди“ (Primum non nocere).

Още древните шумери са стигнали до подравнената с Божествения закон истина за единната човешка същност, която не третира човека като торба с болни органи, а като венец на Господното творение- нетленно съзнание, духовна материя и физическа обвивка:
„Почитай тялото си, което е твой представител в тази вселена. Неговото великолепие не е случайно. То е структурата, чрез която трябва да дойдат делата ти, чрез него говори духът и духът в духа. Плътта и духът са формите на твоето съществуване в пространството и времето. Когато пренебрегнеш едно то тях, попадаш в Хаоса...“.

Същите тези шумери са прозряли, че когато сме болни, страда цялата ни същност, а не само физическата материя, от която е изградена плътта ни- страданието надхвърля молекулното ни ниво. Следователно лечението изисква повлияване на електродинамичното поле (жизнената сила, vital force), за събуждане на вътрешните лечебни механизми в цялостната човешка система, като целта е не супресия на симптомите ("Не искам да ме боли, дай ми хапче!"), а възстановяване на хармонията между всички органи и системи- дух, душа и тяло.

Д-р Ханеман, този изключителен ерудит, полиглот, химик, преводач, лекар, провокатор и вдъхновител на възможно (според мен) най-софистицираното ниво на дълбочина в мисленето, е посторил цялата си лечебна система върху тази стройна и съвършена концепция за самия живот. Днес към Хомеопатията се обръщат тези, които копнеят за живот в потока на Божественото и остават будни, зрящи и съзнателни за нематериалната сила, която прониква, одухотворява, насища с живот и ни прави отворени за по-голямата идея, поради която сме тук, в условията на Земното... За да служим на Висшето, да създаваме конструктивни плодове, да тласкаме еволюцията напред, водени от природните закони- като стимулираме защитния механизъм, а не като потискаме изявата на симптоматиката.

Великият д-р Ханеман, чиито гений е съпоставим с истински диамант в метеоритния кратер на времето, винаги е искал да лекуваме и острите, и хроничните болести с хомеопатия. Той ни е оставил едва няколко свои описани случаи и това е неслучайно- искал е да ни научи да мислим не за лекарството, а за болния човек в неговата тоталност от симптоми, която трябва да срещне резонанс с тоталността на хомеопатичното предписание. Това е трудно, защото изисква години наред посветен труд в изучаване на Материя Медика, реперторизация, философия на хомеопатията, Органон на лечебното изкуство и пр....Далеч по –лесно е да супресираме с антипиретик или антибиотик- все един от тия пет ще сработи и ще потисне симптомите...Вкарвайки болестта навътре, раждайки все по-модерни, влачещи се с години хронични физически, емоционални и/ или ментални болести...Болестите на модерната цивилизация....Карайки човека да забрави кой е, за какво е тук и какво всъщност прави с подарения му Свише живот...

Утре влизаме в Световния месец на Хомеопатията- време, в което можем да оставим настрана равнодушието, навъсения алопатичен поглед и насмешката...и да се запитаме как всъщност работят нещата. Как работят така, че да подкрепят здравето, вместо да поощряват хронификациите...Да не бързаме да отричаме това, което не разбираме, подписвайки се по този начин (стадно) под най-висшата форма на невежество...Да се събудим от дрямката, да погледнем Нагоре, да отворим очи за Вселенските истини- да изтупаме прахоляка от сърцата си, да почувстваме, да придобием изтънчен вкус към Дълбочината...Да трансформираме...🙏❤🍀☺️

Пиша тези семпли редове на любимата ми уличка Беетовенстраат, където ме отведе консултантската ми съдба...Само две седмици след най-тежкия вирус, който съм срещала някога в живота си и който ме изкара за 10 дни извън нормалния ми ритъм, но който ме възнагради след години на хомеопатична стимулация с така дълго чакания фебрилитетен рестарт от 40,2 и пълно възстановяване...Докато продължих да обгрижвам в хода на боледуването и болните си пациенти. Във всеки един от тези дни аз бях благодарна, четях и препрочитах „Органон“ и „Хронични болести“, рових денонощно в Реперториума, анализирах онези 183 случая на тиф на Ханеман, за които съм споменавала многократно назад в постовете ми във ФБ и си мислех...“Какъв гений, какъв научен подход, каква мъдрост, какво проникновение...Какъв... изключителен Ханеман“...🙏😇

Онзи, за който си мисля всеки път, когато имам сложен случай и за който благодаря на Бог, че нахлу в живота ми и стана мое ежедневие. Онзи, който ме научи, че добрия предписващ е безпристрастно въвлечен в случая, съчувстващ, винаги холистик, емпат, посветен наблюдател, който се вълнува от това да слуша, разбира и...не се бои да гази в дълбокото...Никога не гледа встрани от Similia Similibus Curentur (Подобното подобно лекува), не спира да преследва знанието, да гради кули от книги около леглото си, стреми се към мъдрост- да израства, да вдъхновява пациента си за прогрес, да поддържа в себе си Чистота- нравствена, клетъчна, духовна...

В това е красотата на Хомеопатията, която през годините на пътешествие в нея, ме отведе до най-дълбоките места на сърцето ми и ми даде усещането за онази Космичност и вътрешна притихналост, която ме кара да чувствам Бог все по-близо...❤🙏🌞

В края на тази предизвикателна в много отношения за мен година, искам да благодаря на всички, които пряко, косвено или енергийно са част от моя път и внасят в него цвят, красив вайб, споделеност, поводи за растеж и... мощни фотони красива светлина! 🤗 Благодарна съм за всяка трудност, през която преминах, защото тя се оказа поредния израстващ трамплин, който ми показа къде трябва да интегрирам и трансферирам знания, чувства, усилия, всеотдайност и посветеност- все неща, които са естествен декор на всеки терапевт и емпатично устроен, чувствителен човек, който често забравя своите така необходими лични граници, които защитават енергията...И крехкостта на душата му.🙏

Влагане на сърцето във всичко, което правим и което ни носи висш смисъл, това е в което вярвам с цялото си същество! ❤ Ако нямаме мотивация да съзидаваме и да се гмурнем в нещо с огромна любов, значи то не е предназначено за нас в текущия живот, не резонира на честотата на нашето трептене, не рефлектира и не отеква на степента на отдаването ни. Тогава ние няма да срещаме разбиране и приемственост, просто защото то не е част от нашето пътуване и не споделя поглед, акумулиран през призмата на нашето съществуване. Това обаче не е тревожно. Страшното е да се отлъчим от своя автентичен и еволюиращ път, който ни дава неповторимото усещане за смисъл, истинност, устои и дълбочина. Този път, който ни учи на свързаност с цялото Творение. Този път, който канализира Мъдростта в нас- онази част от знанието, което далеч надхвърля това, което сме прочели в книгите и е всъщност този обобщаващ, пълнокръвен фактор, който ни дава сили и увереност да бъдем, да вървим напред- отвъд всяка фрагментарност или едностранчивост. Мъдростта, която насища житейските ни преживявания с яснота, стойност, посока и смисъл. 😇

Нека тези красиви Рождествени дни бъдат за всички манифест на Светлината, която позволява да прозрем с несъвършенството на човешките си очи къде свършва илюзията и къде започва Истината...Къде е владението на тленното и накъде ни води Божественото.🌞

Спокойни, здрави и уютни празнични дни, пълни с благослов и душевен мир! ❤🎄

Понеже ФБ ме пита "За какво си мислите", ей сега ще споделя. 🙃 Изкуственият интелект колкото и да се напряга, още не е стигнал до мисловните излъчвания на мозъчните клетки, които само на разстояние един клик...И хоп...Да се изсипват в поленцето на публикацията- спретнати и стройни, граматично верифицирани, почти...човешки, готови да се шернат в необятното цифрово море на Интернета...😊 И след като в края на 2024-та, все още се налага да доказвам, че съм природно същество ("Verifying you are human. This may take a few seconds"...)☺️, ще споделя и все още human-оидните си мисли по любимата ми ензимно- хлорофилна тема, които все така актуално занимават същината ми, без оглед на обстрела на цифровизацията, в който тъкмо като природни същества се опитваме да оцеляваме.

Ензимите...Никоя лаборатория все още (подобно на майчината кърма), не е успяла дори да наподоби тяхната Божествена, витална, генерираща живот същност. 🌱🌞💧

Минаха толкова години, но аз не се отказвам от тях, нито те от мен....Държим се здраво един за друг в поредния грипен сезон, в който по няколко десетки пъти на ден някой киха или кашля в лицето ми, но те ме държат на крака в динамичното ежедневие. Устойчив навик, който през годините стана моя рутина- семпла и неотлъчна, като миенето на зъбите. Ензимна порция всеки ден- живителна сила, слънчев хлорофил, клетъчна чистота, резистентност...🍀

Ензимите съществуват само в живата храна, те са транспортъор на живота и са безценна протеинова структура, която пренася енергиен заряд, ключов катализатор на безброй химични процеси в недигиталното ни тяло...Всички те са в пряка релация с наличността на жизненост, сила и имунен отговор.

Младите хлорофилни стръкове са с доказана най-висока бионаличност, което ги прави не само нутритивни, но и есенциален фактор в очистителните процеси. Те спомагат за отвеждане на шлаките, слузта, възпалителните отпадъчни материи извън системата, обновяват, възраждат.

С пречистването и съзнателността ние възстановяваме и рестартираме нашите т.нар. "фабрични настройки"- всички фини сетинги, с които сме дошли да трупаме опит и познания в структурите на Земното. А младите стръкове от броколи са едни от най-активните модулатори на здраве и чистота. Като представители на сем. Кръстоцветни, те притежават супер сила да детоксикират, поради наличието си на глюкорафанин- прекусор на сулфорафана- органосерно съединение, известно с антиканцерогенния си ефект. То подпомага ограничението на туморни формации и увреждане на ДНК, предпазва от оксидативен стрес, лекува възпалението, подобрява кръвната циркулация. Младите броколни филизи съдържат 10 пъти повече глюкорафанин от зрелите броколи и са изобилни на Омега 3 мастни киселини, желязо и всички есенциални микроелементи, фитонутриенти и биофлавоноиди.

Необходими са ни само чисти семенца, буркан с перфорирана капачка или стъклено съдче за поници. Вода, слънчева светлина, нежна грижа. И само след няколко дни, ставаме свидетели на прочутия афоризъм " Тревата е по-зелена не в чуждия двор, а там, където е...поливана".🌱🌞

Семплите съзнателни избори като мъдра мярка в предизвикателствата, които човечеството среща в нашето всячески замърсено съвремие....И нещото, което не подлагам дори и на капка съмнение е простичката истина " Everyone is called, but few will answer the call".

Здравите избори са винаги в унисон на природните закони и ни резонират, когато и ние ирадираме към света вътрешна притихналост, мъдрост и ухото ни долавя хармоничните акорди на...Божествената прониковеност. ❤🌱

Почти 10 месеца ежеседмично мокрихме и хлорирахме тези шарени ананаси на кодов (и розов) фон, които донесоха на Матеа първата степен в умението за спасяване на хора под вода в тези майсторски класове, по които я запали преди време нейния необикновен тренер, колумбиеца Фернандо. 🥳

С тази пета подред национална диплома, тя израсна много- в техничността, в дисциплината да следва последователно своя план и плам към смислеността, да обхожда дълбочините и дължините с всичките им усложнения, тежести, физични закони и препятствия- отвъд статута на малката русалка Ариел и още по-близо до нейната вдъхновителка – смелата и дръзка Ваяна, любимка на Oкеана от анимацията на Дисни. 🧜‍♀️

Радвам се на нейния силен дух, на триумфа й над опастността, чрез който (в моите майчини очи) тя развива нещо безценно- опитност...Есенциално качества за справяне с житейските подводни течения. ☺️

И нека с Божия благослов да гони себе си и занапред в синевата на всеки попътен водоем- канал, езерце, река, океан или...най-обикновена локва на...Живота...❤