I. G. Lilith

Някои знаете, а други може и да не знаете... Занимавам се с писане на проза, главно в жанровете фантастика, научна фантастика, фентъзи и така наречените "розови любовни романи", от 11 годишна възраст и много обичам и да чета книги - главно от същите жанрове.
Това тук на снимката е едно мое творчество, с което се гордея ужасно много, и което знам е с малко трудно смилаема тематика, жанр научна фантастика и приключенска антиутопия. Носи заглавието "Скарлет", а първата книга от историята е с подзаглавие "Зората на бунта".
От около година работя върху втората книга с подзаглавие "Революция". ( бавен процес на графомастване )
Интересен факт покрай името на героинята е, че когато ѝ го избрах не знаех, че в английският език "Скарлет" наричат тъмно червеният цвят, което пък се асоциира с огнените дарби на Скарлет и "зората", която сутрин преобладава на небосвода, когато слънцето изгрява. Изборът за името си беше подсъзнателно изплувало.
Книгата е достъпна в онлайн магазина на книжарница Хеликон, а аз ще прикача и директен линк - https://m.helikon.bg/10000007504001-%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B5%D1%82-1.-%D0%97%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D0%BD%D1%82%D0%B0.html

Не съм много активна в страницата ми и доста от труда ми често го споделям в личния си профил, но реших да споделя с вас един откъс от "Скарлет: Революция", която е втората книга от поредицата и е в процес на писане. :)

"Изида обикаляше стъклената нано-клетка в мълчание. Скарлет я следеше със сините си очи, без да продумва и дума. Момичето можеше да види, че нещо тормозеше Кралицата. Вече от около час рептилията стоеше в залата и сякаш бдеше над нея.

– Да не си решила да ми ставаш падарин? – Скарлет реши да проговори.

Изида я погледна. Това момиче смело си играеше с нервите ѝ. Ако зависеше от нея, при други обстоятелства, отдавна щеше да бъде със забита кама в сърцето. Това можеше да се случи, ако не бе толкова ценен екземпляр.

– Смелостта ти е пагобна за теб. Това, което те предпазва от дързостта ти е факта, че си ценна. Около мен ценности, които ще ми донесат успех, оцеляват.

– Не съм ценна, Изида. Освен в едно, да те обеждавам всеки ден, че тайните на съвършенството са със затворени порти за теб!

– О, Скарлет, малка ми Скарлет, съвършенството на Вселената не е тайна за мен или расата ми. Успешно заобикалям законите ѝ и владея цяла една планета. Империята Орион владее стотици планети, като колонии, с абсолютно същите методи... Ти и себеподобните ти паразити, се третирате като болни от мен. Без този бъг в телата ви, вие сте просто онези обикновени човешки роби, които се раждате, за да ми служите. И все пак, със или без дарбите, смъртни сте! – Изида се усмихна леко. Постави върхчетата на пръстите на дясната си ръка върху стъклото и направи няколко крачки, плъзгайки ноктите си по стъклената повърхност. Поспря се, погледна отново към момичето в клетката, и отново се усмихна. Продължи да върви около клетката и пред погледа на Скарлет видът ѝ започна да се трансформира бавно в човешки. – Това е съвършенството. Да изглеждаш като плячката си, да се разхождаш измежду нея, а тя да не подозира нищо!

Надареното момиче виждаше подобна трансформация на рептил за пръв път. Очите му бяха изпълнени с изненада. В сравнение с други надарени, прекарали време пленени в лабораториите и бяха виждали рептилите да се превръщат в хора, Скарлет не знаеше за тази им способност. В нея бушуваха чувства на страх и възхищение. Сега осъзнаваше колко много неща оставаха тайна и въпросителен за врага. На какво ли друго можеха да бъдат способни?

Вратата на залата се отвори и през прага ѝ премина Джанг'с. Поклони се уважително пред кралицата си и заговори:

– Извинявам се, че Ви прекъсвам, Ваше Величество – изръмжа и заповяда на някой да влезе.

В залата влязоха още два рептила, като единият накуцваше ранен и подпрян върху рамото на събрата си.

– Какво се е случило? – Изида бързо се транцформира в рептилианският си вид.

– Кралице моя... – раненият проговори. – Попаднах на група от въоражени човеци в подземията. Бяха в ръцете ми, докато от нищото не се появи наш събрат и ме нападна. Каза ми да Ви предам от негово име да оставите намира надарените!

– Още един предател! – Изида стисна юмрук от ярост.

– Беше готов да ме убие! Но съм бил нужен да Ви предам съобщението – войнът издиша тежко и изръмжа от пробождащата го болка в крака. – Провалих се, Ваше Величество. Имам пълното право да си получа заслужената смърт от Вас!

– Смърт? Със смърт наказвам тези, които застават пред мен със страх. А в тази зала не надушвам страх! – Тя вдиша през малките си ноздри въздуха. – Имаме група от дезертьори. Проблемите ни се умножават. От едната страна са надарените, а от другата членове от собствената ни раса.

– Аз гордо Ви служа. Каквото наредите ще го изпълня.

– Ранен си. Нека те заведят в лечебницата.

Двете хрътки се поклониха пред владетелката си и бавно закрачиха към изхода на залата. Погледът на Изида се върна обратно към клетката. Този на Джанг'с също се насочи натам.

– Тя е отговора! Държим я в ръцете си. Наша е. А същевременно по научен път е толкова надалеко от нас – кралицата заговори и се приближи отново към стъклото.

– Чувствам се нищожен пред Вас! – Джанг'с гледаше за пръв път Изида с такава гузност в очите си.

Рептилията никога не бе надушвала ученият да се страхува. Идваше при нея всеки път с гордо вдигната глава, дори и когато ѝ съобщаваше новини, които нямаше да ѝ харесат. А сега се чувстваше виновен пред нея. Но отново не се страхуваше от яростта ѝ.

– Джанг'с, дори и неуспеха е крачка към успеха – тя проговори и се вгледа в очите му. – Имаше възможността да воюваш на страната на Асар преди хиляди години. Ала ти избра мен пред него. Още тогава показа лоялността си към мен. Застана срещу учителя си! Отрицателните опити не ни провалят, а ни насочват към посоката към която трябва да тръгнем, за да открием липсващото звено.

– Ако Вселената има още неразкрити тайни, Ваше Величество, то това момиче едно от тях. Ако необятното космическо пространство иска да създаде съвършенство, сила, власт и божество в едно материално тяло, то Скарлет е тази създадена Богиня! – Джанг'с погледна към надарената и следващите си думи, ги насочи към нея. – Понякога се страхувам от теб, но и те боготворя в името на науката. Силата на Вселената е в твоето тяло!

Скарлет мълчеливо изслуша ученият. За пръв път един от тези хищници я гледаше с възхищение.

Рептилът се поклони пред Изида и тръгна към вратата на залата.

– И все пак, Скарлет, ти си ценна! – Кралицата ѝ се усмихна и също се отправи към вратата." – "Скарлет: Револююция" \ Ай. Джи Лилит

Дам! 👊👊👊