iCat Rescue

Позабавихме се с ъпдейтите за залитащото котаче Зорница, за което споделихме преди месец.

Маца е много добре, няма и помен от анизокорията (разликата в зениците), а залитането също изчезна.

През този месец, маца живя на стационар в клиниката, тъй като при нас е целогодишно препълнено и нямахме къде да я настаним.

Днес вече си я взехме и продължаваме терапията за ФИП.

Тя е едно от шест котета в момента, които лекуваме от смъртоносният вирус. Разходите за животоспасяващите лекарства по тях са безумни, а маца има нужда и от помощ с покриване на сметката в Провет (421€).

Ако бихте ни подали ръка, опции оставяме в коментар. Всяка помощ или споделяне е от огромно значение за каузата ни.

Някои котета влизат в живота ти тихо.

Първо виждаш едно розово носле.
После чифт любопитни очи.
После започваш да си представяш как спи до теб на дивана.

И преди да се усетиш, вече не избираш коте. Котето е избрало теб.

Аслан все още чака своя човек. 🤍🧡🐾

Изпрати ни лично съобщение, за да го осиновиш.

Тими. Завинаги на 11.💔

Бе съвсем мъничък, когато го намерихме с братята му.

Разболя се от панлевкопения - единствен той оцеля.
Разболя се от херпесвирус, получи херния на окото, спасихме го.
През годините и зъбите му се разболяха, премахнахме ги.
Преди няколко години разви и ФИП. Отново го излекувахме.
А после...инсулт. Дори и от това успя да се възстанови.
Мъчеше го хронична диария с неясен произход и това го погуби.

Но той бе герой. Не се предаде, дори след всички препятствия.

Тими бе едно от най-милите и борбени котета, за които сме се грижили. Цели 11 години заедно.

Тичай на воля, без болка по райските меки килими, Тимче! Заслужаваш го. 🖤

Светът за Ани угасна.

В абсолютен мрак, маца отчаяно викаше за помощ от изоставения строеж, в самото сърце на Пловдив.

Виковете ѝ не останаха напразни и благодарение и на небезразличните човеци чули я, дребничкото изнемощяло котенце вече е в сигурни ръце. ❤

Но за да можем да я спасим, приятели, днес и ние имаме нужда от вашата подкрепа.

Ани е жертва на тежък херпесвирусен конюнктивит – заболяване, което причинява силно възпаление, болезнени язви и необратими увреждания на очите. В продължение на седмици инфекцията е прогресирала без лечение, докато не е затворила напълно очичките ѝ и не ги е обезобразила почти до неузнаваемост.

Едното око е силно подуто, болезнено и пред разкъсване. За него вече няма надежда и се налага спешна енуклеация, за да бъде прекратено страданието ѝ.

Другото око е побеляло и шансът Ани отново да вижда е минимален. Въпреки това лекарите в МВК България ще направят всичко възможно, за да го спасят.

Операцията ще струва около 400€, като това не включва всекидневните разходи по престой, лечение и грижи от 60€.

Ани вече получи своя шанс. Нека заедно направим така, че той да не бъде изгубен, приятели.

Всяка подкрепа ни доближава до деня, в който Ани ще живее без болка. Моля, помогнете или поне сп❤делете. Опции и снимка на Ани от преди да бъде почистена, ще откриете в коментари.

Представяте ли си какво е да сте гладни, да има изобилие от храна пред вас, но болката в устата ви да е толкова силна, че да не смеете да преглътнете дори собствената си слюнка, в опит да спрете страданието?

Няма ден, няма нощ - болката за Кимион не спира нито за миг... А гладът - остава неутолим, защото всяка хапка за него е равносилна на страдание.

Кимион е много недоверчиво бездомно котаче, и ако не бяха доброволците, които с много усилия го заловиха, днес той щеше още да живее в агония.

Но историята на котан не приключва с хепи енд. Сега той има нужда и от вас, приятели.

Измъчван от огромна язва в устата и каудален стоматит, той е на 8+ години, с хиперфункция на щитовидната жлеза, която още повече го кара да обезумява от глад, но да слабее същевременно. И най-страшнто - да не може да близне и залък... в какъв ли ад е живял, безкрайно дълго време?

Кимион е настанен в МВК България и би се радвал да научи, че не е сам в битката.

❌❌❌Вдигаме червеното знаме, защото сме на ръба.

Непосилно е да продължаваме, когато няма достатъчно съпричастност. Публикациите ни биват ограничавани от видимост, което затруднява и без това трудната дейност...

Спасяваме и лекуваме котаците от най-различни заболявания, произшествия и тежък живот навън, а после тъжната истина е , че... потъват в забрава. Ален от снимката, лекувахме от ФИП преди две години. Зъбите му бяха толкова развалени, че не можеше да се храни от болка. Бъбреците му останаха увредени.

Никой няма да осинови Ален. Той ще си остане с нас... не, защото не е свръх гальовен, а защото изисква грижи.

Никой отвъд тези, които спасяват животни, не си дават сметка, колко труд стои зад обгрижването на над 70 животни, не малка част от които постоянно болни, изискващи специално внимание и проследяване на състоянието.

Капацитетът ни е отдавна изпълнен, защото няма осиновявания. Помещението е препълнено. И това не е окей за тях. И въпреки това, все се намира някой да посочи с пръст " как за нищо не ставаме и какво толкова, ако прибрем още ЕДНО''. Издръжката на всяко следващо животно също е свързана с ресурси. Те не се хранят със слънце...

Никой не си дава сметка, колко много ресурс изисква това. Месечно не стигат и 5000€ понякога. Грижата не се изчерпва с това да хвърлиш кора твърд хляб. Тя е много повече.

Сметките в клиниката отново се натрупват. Няма средства да закупим пълнежи за тоалетните за утре.

Няма достатъчно абонаменти в DMS, което ще направи закупуването на достатъчно храна на края на месеца невъзможно. Всеки ден изпод единственият покрив на котетата ни нещо се счупва, разваля и налага подмяна. А всяка подмяна е свързана с ресурси... Предстоят сметки за ток, наеми, още лекарства, консумативи... списъкът е безкраен.

И не на последно място, ние, които вършим това, го правим абсолютно доброволно. Без заплащане. Само и само - те да са добре.

Ако дейността ни не ви е безразлична, приятели, моля, подайте ни ръка. Без ресурси, дейността ни спира, а животите на котаците зависят от това.

На улицата всяко коте започва живота си с една огромна липса – липсата на шанс. И Снежко не бе по-различен.

Макар и позакъснял, шансът го достигна и ето го днес, месеци по-късно - на крака, безгрижен и здрав.